👍 Колко от нас работят за… кимването на одобрение от шефа? И колко забелязват как рядко чистосърдечно търсим същото кимване — но от колегата до нас?…
👍 Колко от нас работят за… кимването на одобрение от шефа?
И колко забелязват как рядко чистосърдечно търсим същото кимване — но от колегата до нас?
Благодаря на Klimentina Dimitrova, че ме замисли по темата! Безценно!
Аз я виждам в 2 аспекта:
1) Търсене на истинско одобрение с цел сплотяване и мотивация, по- добри резултати, взаимопомощ и подкрепа
За мен истината по тоя аспект е проста, но малко неудобна:
повечето хора се стремят към признание нагоре, защото то носи сигурност, статут, понякога материални придобивки и контрол върху бъдещето.
А какво носи признанието отстрани?
Аз знам от опит, че признанието от колеги ми носи усещането за принадлежност, доверие и смисъл в ежедневието.
🎯 Изследванията показват, че когато признанието идва от колеги, то активира социалната мотивация и взаимопомощ вътре в екипите. Това е култура на взаимно “Благодаря”.
Оставям линкове по темата в коментарите.
2) Търсене на одобрение, само за да се впишем - или нуждата от принадлежност се сблъсква с автентичното
В началото всички се стараят да се впишат. Да са „удобни“, да ги харесат, да ги приемат в екипа. Но след време забелязваме несъответствие в думи и дела: например този колега на среща се съгласява публично с решението на шефа (или колегата), но после не участва в изпълнението. Или се прави, че "нищо не е "станало", отрича отговорност иииии... любимото ми: някой друг е виновен!
🖐 Тука мога да поставя още много поведения - дано са ви полезни:
- когато този колега омаловажава успеха или се дистанцира от него;
- променя позицията си според силните на деня;
- отговаря и се старае, само когато това ще иде до шефа, централата, по-висшите в йерархията;
- използва общи формулировки, паразитни изрази и кухи думи: "Какво ако направиш еди-как си..." (не ТОЙ, а ти), "Ти трябва (не НИЕ) да провериш еди-какво си...", "Нека ти разкажа история как един друг път аз го направих (ама не тоя път и сега не мога да ти помогна на теб, то си беше за тогава)...";
- “изключва” се, когато няма кой да гледа - енергията му е функция на видимостта;
- не те гледа в очите, особено в трудни разговори! Бам! Това е един сигурен знак, че има лицемерно желание да се впише, да разбере, да се приобщи и участва;
Дано замислям и вас.
❗За мен въпросът на деня е: може би най-големият комплимент в офиса не е “шефът те похвали”, а тихото “радвам се, че работим заедно”, когато никой друг, освен вас, не го чува?
Оригинална публикация в LinkedIn: https://www.linkedin.com/feed/update/urn:li:activity:7381185406924496896/