„Силен в корекциите. Слаб в решенията.“ Разговор с приятел ме провокира по темата за такива лидери. Благодаря на всички мои будители! Ще пиша тука за…
„Силен в корекциите. Слаб в решенията.“
Разговор с приятел ме провокира по темата за такива лидери. Благодаря на всички мои будители!
Ще пиша тука за властта, която си живурка в детайлите, а отсъства от големите неща - отговорност за решения, трудни избори, посока и стратегия.
За случаите, когато лидерът го няма за трудните решения, но започва да се появява там, където не е нужен, обаче е сигурен в капацитета си: по-наляво снимката, по-кратък мейлът, синьо, не зелено, сещате се.
Държи на формата, а не на смисъла, наказва дребни грешки, но избягва големи решения. Бърка фокуса с тишина (о, те не работят!)!
Мислих си, че това даже не е микромениджмънт, а това е липса на ownership за голямото, прикрита с execution контрол.
Моето обяснение е просто: когато човек няма какво да носи стратегически, той започва да показва присъствие там, където може да изглежда компетентен.
Двете страни на монетата:
1. Този, дето го няма за трудните решения
❗ При него аз виждам липса на капацитет за сложност
Голямото изисква мислене в системи, понасяне на несигурност, отговорност без ясни отговори.
Детайлът дава ясно / грешно - демек, лесно, контролируемост, бързо усещане за „аз управлявам“.
❗ Той се страхува от експозиция
В стратегическите теми се вижда кой разбира, кой може да взема решения, кой поема вина.
2. Този, който знае посоката и не се страхува да пада, да става, да греши, да признава, да си 'цапа ръцете', да пуска контрола (още много има)
❎ Авторитетът не му е фикс идея, не се приема прекалено сериозно
Той е, където няма ясен отговор, решението е непопулярно, рискът е реален, напрежението е негово, не на екипа.
❎ Приема работата насериозно
Той е, който ще назове реалността, ще избере вместо екипа, за да понесе отговорността, ще излезе извън рамката, ще забрави вчерашна грешка, няма да изисква повече, отколкото може сам да даде.
Ми те така ги виждам тия лидери.
Ето малко въпроси, ако искате да се замислите как е при вас:
- Контролът при вас служи ли на резултата — или на сигурността?
- Кой поема вината, когато нещо се обърка?
- Има ли доверие към начина, по който работите? Как го разбирате?
- Поправките подобряват ли смисъла и резултата, или само формата?
Най ми се върза тука снимката на Нелсън Мандела заради абсолютната липса на вкопчване във властта и примера за визионерство и мисия, морален избор и плащане на цената му. Оставям я тука като още поводи за размисъл.
(Снимка: dariknews.bg/novini, избрах я заради усмивката)
Оригинална публикация в LinkedIn: https://www.linkedin.com/feed/update/urn:li:activity:7422534063439351810/